Чудеса.net
Легендарната Атлантида, която учените вече стотици години търсят на морското дъното, възможно е никога да не е потънала. Загадъчния остров никъде не е изчезнал, просто е изменил своите очертания и географското си наименование. Той не е нищо друго освен… Ирландия.
Това изказване направи шведския изследовател Улф Ерлингсън на състоялата се в края на миналата година конференция на европейските климатолози, организирана от Центъра за климатични прогнози и анализи в Хадли, при метеослужбата на Великобритания. Макар самата конференция да бe посветена на въпросите на глобалното затопляне, темата за потъналия в резултат на екологична катастрофа материк изплува от само себе си и прикова вниманието на средствата за масово осведомяване. Според мнението на британските учени, Европа в най-близко време може да повтори съдбата на Атлантида.
Европа потъва
Учените са пресметнали, че през последните 25 години площта на арктическите ледници се е съкратила с 25 процента. Топенето на морските ледове, по най-оптимистичните прогнози ще предизвика повишаване на нивото на Световния океан минимум със 7 метра. А това вече ще постави под заплаха цялата европейска цивилизация. Ако така продължава за в бъдеще, то след 30 години
Северния полюс ще се окаже в открито море
Корабите ще могат свободно да преплават над покрива на света, а туристите да посещават с яхти това място, което до климатичните промени е било едно от най-недостъпните на планетата. Вярно, самия Лондон през това време ще стане вече недостъпен, той ще се скрие в морските води, както това е станало с легендарната столица на атлантите.
В Северно море има крайбрежно плитко място – Догер банк, където по време на Първата световна се е сражавала с немците ескадра на английския флот, казва Улф Ерлингсън. Но преди няколко хиляди години това е било доста голям остров, съединен с Ирландия. И сегашното описание на вече несъществуващия остров точно съответства на описанието на Атлантида – двата острова имат размери 480 на дължина и 320 километра на ширина и идентичен релеф – по краищата планини, а в центъра – голяма равнина. В течение на много векове Догер банк постепенно е отишъл под водата, оставяйки на повърхността Ирландия. След това митът за
гибелта на древната цивилизация
е тръгнала по света, достигайки бреговете на древна Гърция, където е бил записан от Платон.
Като доказателство за своята хипотеза шведа привежда и други аргументи. Например границата на империята на атлантите, описана от Платон, съвпада с местонахождението на мегалитните паметници, разхвърляни по цяла Европа и Северна Африка. Тази нация, според неговото мнение, е създала тайнствените съоръжения в околностите на съвременния Дъблин: археолозите считат, че тяхната възраст е не по-малка от пет хиляди години. Тази версия е потвърдил и археолога Жак-Колин Жерар от Средиземноморския университет в Прованс. Той е пресметнал, че през последните 19 хиляди години (времето на последния ледников период), нивото на океана се е повдигнало със 130 метра, и древните европейци са били принудени да емигрират в дълбочината на континента.
Резултати на атлантологията
«Ирландската хипотеза» предизвика истинска буря в научните среди, което най-общо не е удивително – сега в света се наброяват повече от 40 места претендиращи, че са наследници на Атлантида.
Например само през миналата година са били открити изведнъж четири „Атлантиди”. Експедицията на американския археолог Робърт Сармаст откри потънал остров в Средиземно море на дълбочина 1.5 километра и на 80 километра югоизточно от остров Кипър. Ултразвуковия ехолот е показал изображение на каменна стена, която се простира по права линия 3 километра и на едно място се пресича с друга такава стена. Друга експедиция, под ръководството на доктор Марк-Андре Гутчър, от европейския Институт за морски изследвания в Плузан картографира остров Сартел, лежащ на дълбочина 60 метра под нивото на Средиземно море на запад от Гибралтарския пролив и е установила, че преди 12 хиляди години тук е станало
мощно земетресение с цунами
които след това са се повтаряли на всеки 1,5-2 хиляди години. Катастрофите са се повторили минимум осем пъти.
Намерили са Атлантида и в други райони на Средиземно море – близо до бреговете на Кадис, в Испания, където е работела международна испано-германо-датска експедиция. На дъното на морето археолозите са намерили останки от ковачници и метални предмети, които доказват че преди няколко хиляди години на това място са живеели хора.
Намерена е още една потънала цивилизация в Карибско море, близо до полуостров Гуанокохекабиба, на югоизток от Куба. На няколко стотин метра от брега на дълбочина 300 — 400 метра изследователите са намерили каменни мегалити и потънала каменна пирамида, която като че ли е била покрита с надписи и символи на неизвестен език. Наистина, не се е удало да се фотографират тези надписи поради отказа на дълбоководния апарат така че, изучаването на кубинската „Атлантида” останало за 2007 година.
Русите плават
Активно търсят Атлантида и руските учени. В Института по океанология даже действа Руско общество по изучаване проблемите на Атлантида. Обществото редовно провежда сбирки, споделят се планове за изучаването на едни или други предизвикващи интерес участъци на Световния океан, а преди няколко години в Москва даже бе открит
единствения в света музей на Атлантида
Наистина експонатите не са много, повечето са книги на атлантолози и фотографии, донесени от различните експедиции.
В днешно време, — разказва президента на обществото Александър Воронин, — най-перспективни за търсене на Атлантида се явяват районите в Централна и Южна Америка, Кубинската и Бахамската акватория, островите Сан Паулу, Бермудския триъгълник, крайбрежието на Испания, Северна Африка, района на Гибралтар… Имаме резултатите от многочислени търсения в дадените райони, които ни позволяват да твърдим:
Атланта е съществувала!
Не изостават и представителите на официалните науки.
Доказателства за съществуването на Атлантида събрани до сега са много — счита водещия научен сътрудник от Института по океанология Александър Городницки. Атлантида може да измени концептуално разбиране за развитието на природата и живота на Земята.
Неотдавна експедиция на Института по океанология намери на дъното на Атлантическия океан обекти напомнящи древни строежи.
Атлантида се е взривила
Друг водещ атлантолог, професор Николай Короновски нееднозначно причислява руините на най-древната цивилизация на остров Санторин, разположен на 120 километра северно от знамения Крит към Атлантида.
В древността този остров са го наричали Стронгили, което се превежда като «кръгъл», — казва Николай Владимирович. — Това от самосебе си е странно. Работата е в това, че няма никакъв остров на местото на Санторин. В днешно време той се състои от няколко неголеми полукръгли острова, обкръжаващи обширна, с диаметър 10-12 километра морска падина със закръглена форма. Но главната особеност на всички острови, съставящи Санторин е, че са с дебелина от 5 до 10, до 100-140 метра слой от пемза, прикриващи все по – древните отлагания. Слой с такава дебелина може да се образува само по време на много силно изригване на вулкан. Очевидно е, че около 1550 година преди нашата ера, тук е станало колосално изригване на вулкан, след което Санторин е престанал да съществува като цял остров.
Според изследването на професор Короновски, това изригване е предизвикало истинска «ядрена зима» от планетарен мащаб. Всичко е започнало с неочакван взрив, унищожавайки върха на вулкана. След няколко дни на изригване, слоят от пемза с дебелина няколко десетки метра е покрил целия остров, погребвайки под себе си
града на атлантите
а след това вулканът се насочил навътре, образувайки огромна чаша с дълбочина повече от 500 метра. Почти веднага се е запълнила с вода, смивайки цялата цивилизация на атлантите.
Впрочем, кое що от атлантите, все таки е останало – казва Николай Владимирович. — В края на 60-те години на миналия век, на южната покрайнина на остров Тир, близо до селцето Акротири, под светло сив вулканически слой пемза, археолозите са намерили цял град. И то какъв! По широките павирани улици е имало дву и триетажни каменни домове, снабдени с водопровод и канализация. Стаите са били украсени с великолепни цветни фрески, които сега се съхраняват в Атинския исторически музей. Били са открити и многочислени занаятчийски работилници. По скромни изчисления в града са живели няколко хиляди души. Но ето кое е удивително. За разлика от Помпей, в Акротири не са открити никакви следи от човешки останки. При по-внимателен оглед се оказало, че в домовете липсват украшения и други ценни вещи. По всяка вероятност, населението благоразумно е напуснало града.
За първи път човечеството е чуло за Атлантида преди много векове. Защо едва сега учените от целия свят са се хвърлили да търсят потъналия материк?
Съвременната наука, казва учения, твърде скептично се отнася към разказите на Платон за могъщата свърхъцивилизация на атлантите. В своите текстове просто Платон е описал идеалното, от негова гледна точка устройство на антична държава. Това е било своего рода политически памфлет. Но всъщност Атлантида е съществувала. И интереса на учените и просто ентусиастите в търсенето на потъналия остров може да се обясни не само от любопитство, но и от страха пред повтарянето на природните катаклизми. Хората, живеещи в нашето неспокойно време искат да се убедят, без да се има предвид каквито и да са катастрофи, че човешката цивилизация няма да изчезне, а хората ще преживеят. Както са преживели и нашите предци, атлантите.
АТЛАНТОЛОГИЯ
През средните векове никой не е споменавал за Атлантида. Тайнствената цивилизация е излязла на мода в момент, когато светът е решил да се преустрои по принципа на платоновата „идеална държава”.
IV век пр. н. е. — древногръцкия философ Платон разказва в своите диалози за „Тимей” и „Критий”, за десетте царски синове на Посейдон, които някога са управлявали остров Атлантида, сега потънал в морето зад „Херкулесовите стълбове”.
1627 — публикувана е утопичната повест на английския философ Франсис Бейкън Nova Atlantis, в която за първи път се говори за Атлантида като люлка на цялата човешка култура.
1665 — немския свещеник – йезуит Афанасий Кирхер публикува Mundus Subterraneus — карта на Атлантида, която уж древните римляни са донесли от Египет.
1702 — професор Улоф Рудбек пише книгата Atland eller Manheim, в която изкарва теория за произхода на кралете на Швеция от атлантите.
1870 — За Атлантида споменава писателя – фантаст Жюл Верн в романа «20000 левги под водата».
1923 — Алексей Толстой пише романа «Аелита», в който атлантите са предшественици на марсианците.
1929 — руския писател Дмитрий Мережковски пише философска книга «Тайната на Запада. Атлантида — Европа».
1938 — шефът на СС Хенрих Химлер обявява Атлантида (Туле) за родина на всички арийци.
1945 — екстрасенсът Едгар Кейси в хода на своите «психически странствания» разказва, че атлантите са летели в космоса. В света започва бум на атлантологиятя.
