РАЗКРИХА ЗАГАДКАТА НА ЙЕТИ

С високо проходим джип си пробивах път по козите пътеки към последните хималайски сребристи ели, които образуват растителната граница при 3500 метра.

До 4000 метра ми оставаше по-малко от час, след като на четири крака успях да стигна до скали, които не бяха трудни за катерене.

Обкръжен от самотата на планината, заобиколях скален връх на височина 3800 метра и изведнъж замръзнах от ужас.

На десетина метра от мен стоеше голяма маймуна със страшна грива около врата, като на агресивните мъжки африкански павиани. Животното ме стрелна с поглед.

Беше 20-килограмов примат с големината на куче ретривър.

Импозантният ми съперник също се беше вкаменил за секунда. После животното започна да се отдалечава на големи подскоци. Нямаше време за снимки, бях смутил това същество, докато се храни с хималайски еделвайси и енциан.

Животното беше дълго около метър

Опашката му бе по-дълга от тялото, извиваше се над гърба и свършваше с малък пискюл. Поради дългите си крайници то беше високо около 80 см.

Най-интересното по него беше дългата му сребриста козина и същата на цвят грива, която доказваше мъжкия му произход.

Ръцете и големите крака бяха окосмени в черно. Малката му триъгълна физиономия беше гола и възчерна.

Проследих част от следата на звяра. Отпечатъците на “лапите” му не бяха много ясни в сухия чакъл.

Следите от предните лапи едва се виждаха, вероятно препокрити от тези на задните крака, които страшно наподобяваха на отпечатък от бос човешки крак. Заради големите разстояния между отделните следи, вследствие на дългите скокове, стъпките изглеждаха като оставени от свръхдългокрако човекоподобно с предполагаема височина от около З метра.

Какъв вид маймуна беше моят “Йети” ? В книгите по зоология пише, че животното е мъжки представител на породата хималайски лангур. През лятото живее над растителния пояс и е открит едва през 1928 г. Описан е под научното име Presbytis entellus ajax.

Равнинният лангур е разпространен в Индия и Непал. Тази” бяла маймуна се нарича на хинди хануман. Много индуси я почитат като свещена. Липсва й всякаква агресия, която е присъща на подобния по вид макак.

Сродният алпийски лангур е много плашлив и предпазлив.

Причината е, че в планинската самота дебнат снежни леопарди и черни хималайски мечки. Хималайският лангур е земно животно, но нощува по дърветата, като подбира по-външните и тънки клони, които са недостижими за хищниците.

Как се е стигнало до мита за убитите и изядени хора и якове? Невъзможно е това да е нашият лангур. Работа е на черната хималайска мечка. Тази порода с жълт знак на гърдите е най-месоядната от всички мечки. Много хора са станали жертва на хищника. Мечката живее през лятото на височини от 3000 до 3700 метра и е страшилище за стадата кози.

Големите отпечатъци

на хималайския лангур в снега, комбинирани с остатъците от жертвите на черната мечка, са родили легендата за опасния Снежен човек. Всички досегашни описания на Йети са маймуноподобни.

Маймуните винаги са свързвани с повече чудеса и легенди в народните поверия, отколкото мечките. Тъкмо те наподобяват човеци. Приказката за Йети или Голямата стъпка е фантастичен микс от два напълно различни вида – хималайският лангур и черната хималайска мечка, които въпреки че живеят в един и същи височинен регион, нямат нищо общо помежду си.

Китайски учени години наред са се опитвали да разгадаят легендарния Йети.

След две десетилетия упорити изследвания в Хималаите Министерството на горите и дивеча обяви през 1990 г., че всички наблюдения на Йети показват само познати животни и поради това проучванията се прекратяват.

Английски учени също са се занимавали с Йети.

Те намират в кух дънер снопче козина, която подлагат на ДНК анализ. “Успяхме да открием ДНК в козината, но не знаем от какво е. Не е човек, не е мечка, нито пък нещо друго, което сме идентифицирали досега. Това е мистерия. Никога досега не сме срещали ДНК, която да не успеем да разпознаем”, обяви през 2001 г. проф. Брайън Сайкс от Оксфордския институт за молекулярна медицина.

Хималайският лангур никога не е залавян и държан в зоологическа градина.

Следователно това животно няма ДНК проби за сравнение.

Само веднъж в Пакистан е фотографирана такава маймуна, но снимката се е загубила.